Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
7. Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво Той получава от ръката ти?
8. Твоето нечестие се отнася към човек като тебе, и твоята праведност към човешки син.
9. От многото притеснители пъшкат притесняваните и от ръцете на силните пищят;
10. но никой не казва: де е Бог, моят Творец, Който дава песни нощем,
11. Който ни научава повече от земните добитъци и ни вразумява повече от небесните птици?
12. Там те пищят, и Той им не отговаря поради гордостта на лошите люде.
13. Ала не е истина, че Бог не чува, и Вседържителят не гледа това.
14. Макар и да казваш, че Го не видиш, но съдът е пред Него, и — очаквай го.
15. Но сега, понеже гневът Му не го посети, и той го не опита във всичката строгост,
16. затова Иов отвори лекомислено устата си и безразсъдно пръска думи.
Глава 36.
1. Продължи Елиуй и рече:
2. почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.
3. Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,
4. защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.
5. Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;
6. Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:
7. не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.
8. Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
9. Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,
10. и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.
11. Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;
12. ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
13. Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;
14. затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.
15. Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.
16. И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;
17. но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.
18. Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.
19. Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, — нито на златото, нито на какво и да е съкровище.
20. Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.
21. Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.
22. Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?
23. Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?
24. Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.
25. Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.
26. Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.
27. Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;
28. капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.
29. Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?
30. Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.
31. Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.
32. Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва й кого да удари.
33. Трясъкът й дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.
Глава 37.
1. И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.
2. Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.
3. Под цялото небе се прониса гърмежът Му, и светкавицата Му — до краищата на земята.
4. След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.
5. Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.
6. Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.
7. Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.
8. Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.
9. От юг иде буря, от север — студ.
10. От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.
11. Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,
12. и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.
13. Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.
14. Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
15. Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
16. Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?